14.07.2011 г., 23:08

Наглостта на един мъртвец

1.6K 0 13

 

 

Хайде сега да си преброим

раните, белезите, болките

и да сравним -

кой колко е обичал,

кой колко е живял,

за да знаем -

кой колко по-мъртъв е.

 

Ето, имам рана от нож.

Мога да добавя -

бих се за чест! -

но инцидентът се случи в кухнята.

Давам ти белег от котка -

обичал съм.

И ако ми заделиш още време,

от вечността,

мога да намеря и болка.

И ще докажа, че

ти си по-мъртъв от мене!

 

Твоите рани всъщност

са по гърба и ръцете на Сина Ти.

И Негови са белезите.

И нямаш право на болка,

защото си само свидетел.

Първопричината,

която наблюдава

собствените си последици.

 

Моят враг

ме помни и в делници,

изрича името ми със страст,

Теб само по празници,

ако е останало време,

Те споменават с равен глас.

 

Защо мене прибираш тогава,

когато сам Си по-мъртъв от мене?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Идеми Дойдеми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "И нямаш право на болка,
    защото си само свидетел.
    Първопричината,
    която наблюдава
    собствените си последици."

    този фрагмент е много ОК!
    Радвам се, че си написала този текст.
  • Мога да ти кажа как - случай не ме е довеждал до теб преди, следователно - теб при мен

    Което е тъжно.
    Но не по причината, която си помисли току-що.

  • Как те пропуснах?!Тц, тц, тц...
    Беше удоволствие да прочета стихотворението ти.
  • дзЯк!

    :}
  • Много мъдро за мъдреците! Хареса ми!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...