26 мар. 2009 г., 21:44

Находка

628 0 4

 

Находка

 

 

             Създавам свойте песни вървешком.

             Отдавна. И причината не знам:

             дали от нуждата да бъда сам,

             или защото дълго нямах дом?

                                                   Калин Донков

 

 

Забързан залез ме преварваше,

но аз съм си "един"... -

до подлез с книги антикиварни

съзрях един Калин.

 

Той както стихове редял си

по улички в града,

така го пиех аз - на палци

в сънлива резеда,

 

когато слънцето не свети,

но зърва се съвсем,

че се намират и поети,

които да четем.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Белчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...