9 апр. 2010 г., 21:26

Наистина живях 

  Поэзия » Белые стихи
753 0 11
Наистина живях
Животът ми не бе измислен -
аз наистина живях.
Неведнъж сърцето ми замираше,
умираха ли верните приятели.
Очаквах пролетта.
От болка хапех устните до кръв,
продаваха ли нашите илюзии.
Горях с лятото.
На яростта стихията познах.
Прегръщах се сърдечно с любовта.
Красива беше есента. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Все права защищены

Предложения
: ??:??