Наистина живях
Наистина живях
Животът ми не бе измислен -
аз наистина живях.
Неведнъж сърцето ми замираше,
умираха ли верните приятели.
Очаквах пролетта.
От болка хапех устните до кръв,
продаваха ли нашите илюзии.
Горях с лятото.
На яростта стихията познах.
Прегръщах се сърдечно с любовта.
Красива беше есента.
Години заедно живях с обичта.
От студ треперех, а флиртувях със снега…
Аз винаги ще вярвам
в добрия Старец, останал на небето.
С него в детството си разговарях.
Разбрах живота.
Дори и след смъртта, за мен все някой
ще твърди, че пак ме е видял, сред хората.
На булеварда.
Wali./Виолета Томова/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
