9.04.2010 г., 21:26 ч.

Наистина живях 

  Поезия » Бели стихове
672 0 11

 

 

 

                                                 Наистина живях

 

 

                                      Животът ми не бе измислен -

                                             аз наистина живях.

                                      Неведнъж сърцето ми замираше,

                                      умираха ли верните приятели.

                                               Очаквах пролетта.

                                     От болка хапех устните до кръв,

                                     продаваха ли нашите  илюзии.

                                                   Горях с лятото.

                                     На яростта стихията познах.

                                     Прегръщах се сърдечно с любовта.

                                           Красива беше есента.

                                     Години заедно живях с обичта.

                                     От студ треперех, а флиртувях със снега…

                                                     Аз винаги ще вярвам

                                     в добрия Старец, останал на небето.

                                     С него в детството си разговарях.

                                                        Разбрах живота.

                                     Дори и след смъртта, за мен все някой

                                     ще твърди, че пак ме е видял, сред хората.

                                                              На булеварда.

 

                                                                            Wali./Виолета Томова/

 

 

 

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво!!!Поздравления!!!
  • На всекиму такъв живот! Чудесно стихотворение , което не се забравя!
    Стоите здраво на земята и това си е мъдрост. Поздравления!!!
  • Дай Боже всекиму такава равносметка! Поздравления Виолета
  • хубаво.
  • Поздрав, Вили! Бъди!
  • Здравей Вили,
    ...под ласкавата светлина на твоята усмивка събираме надеждите и в себе си повярвали вървим след кръговрата на мечтите. Илюзиите не продаваме. В приятелствата любовта съзнаваме и... дните си създаваме.

    Сърдечни поздрави и Благодаря!
  • "Животът ми не бе измислен -
    аз наистина живях."
    Колко хубаво звучи...Поздравления
  • супр яко браво 6
  • "... умираха ли верните приятели" -
    няколко заглавия по-надолу и аз си задавам този въпрос.
    Ти наистина не си живяла напразно, щом си способна да напишеш
    такъв сакрален стих-равносметка.
    А що се отнася до булеварда - има още много време да се разхождаш
    "на собствен ход" сред хората.
    Бъди...
  • Много ми хареса стиха! Поздравявам те!
  • Браво,много е хубаво,продължавай да вярваш в добрия СтарецПоздрави
Предложения
: ??:??