9 abr 2010, 21:26

Наистина живях 

  Poesía » Versos blancos
752 0 11
Наистина живях
Животът ми не бе измислен -
аз наистина живях.
Неведнъж сърцето ми замираше,
умираха ли верните приятели.
Очаквах пролетта.
От болка хапех устните до кръв,
продаваха ли нашите илюзии.
Горях с лятото.
На яростта стихията познах.
Прегръщах се сърдечно с любовта.
Красива беше есента. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??