19 дек. 2010 г., 01:26
Така се втурнах
всичко мое да ти давам!
Не знаех, че от даването ми
така боли.
Трънени пътеки
с дланите си укротявах,
разстилах обич
по нея да вървиш…
Наивни дните ми,
играеха на идеали.
Сама кроях крилете си,
рисувах си небе. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация