Papalisimo (Давид Иванов)
49 406
4 июн. 2017 г., 13:46

Наивника и Волната 

  Поэзия » Любовная
441 2 11

Тя спи, потънала в нежно блаженство,

потънла в неговата силна прегръдка.

И той мисли си, че няма по-голям

късметлия от него. Той стария воин,

той стария наивник, откри я и никога

няма да я пусне да си иде. Доловила

сякаш мислите му, тя потрепва в съня,

като невинно дете. Мило му е да я гледа

така, да я погалва нежно по лицето и

да отмества кичурче от меката и като

вълна коса, премрежила топлите и

кафяви очи. И тя в полусън, сгушва се

по-силно в него, като кошутка изгубена

в гората, тя търси топлината на мъжкото

му тяло. Тя иска още нежност, иска пак

да се загуби в съня, в жадуваната мечта

и блян, в които живеят. Защото тя,

волната, като вятъра, скитащата като

сама вълчица, намери пристан в

неговото сърце, намери покой в

всепрощаващите му очи. Тя знае, че

откри своя другар и никога няма да го

остави. И те ще скитат, ще пребродят

света, ще преборят омразата в него,

защото имат любов, заради която

да живеят и да се борят.

© Давид Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз си мисля, че всички сме войни на светлината, просто е въпрос на време, натрупан житейски (и кармичен) опит и не на последно място - вътрешно осъзнаване. Болката е част от пътя - прави ни по-силни, мъдри, светли, пречиства и извисява. Борбата според мен си е като на приказно ниво - най-вече между доброто и злото! Аз вярвам в щастливата развръзка, Давид! А колкото до пробуждането на народа - знаеш ли, мисля си, че обстоятелствата и световните обусловености ще предпоставят обединение от самосебе си. За момента духа ни като нация се калява в тежки условия, но вярвам че няма да е все така... Важното е да вървим по пътя, да следваме посоката на светлината, всичко да вършим с любов и отдаденост, а Вселената ще ни отговори по подобаващ начин, когато момента настъпи! Спокойна нощ!
  • Благодаря, Елица. Хубаво е наистина да си малко наивен, така ти е по- леко в повечето случаи когато имаш чуството, че болката ще те изгори. А що се отнася до война, не сме ли всички ние войни? Всеки се бори за насъщния, мъчат го разни неща, понякога сме щастливи, понякога ни боли, но трябва борба. Остана само, като народ, да се обединим: )
  • Звучи ми като легенда, но разказана в сегашно време. Незнам защо, но го асоциирах с "Шотландски боец"! Запази война в теб, а наивността, стига да не се превръща в глупост си е едно хубаво и чисто състояние на духа! Между другото и аз съм била войник, даже съм го описала в едно стихо преди години! В момента пак съм си войн, но водя боевете на друга магическа линия! А Волната е романтичен, изпълнен с нежност образ, хареса ми много и стои много адекватно до война! Усмивки, Давид! )
  • Благодаря, Еси, не ми спестявайте нищо, само така ще се науча
  • Пишеш красиво, Давид! И думите ти докосват, защото идват от сърцето! Поздрави и от мен!
  • Благодаря, Пепи, старая се, но има още как. Поздрави.
  • Много красиво!
  • Благодаря, Албена. Радвам се, че и аз допринасям с нещо. Още веднъж, благодаря: )
  • И аз харесах стиховете ти, Давид! Особено финала! Поздравления!
  • Благодаря, радвам се, че ти е харесало. Поздрави и на теб Вили
  • Красиво и нежно.
    Поздрави.
Предложения
: ??:??