Тя спи, потънала в нежно блаженство,
потънла в неговата силна прегръдка.
И той мисли си, че няма по-голям
късметлия от него. Той стария воин,
той стария наивник, откри я и никога
няма да я пусне да си иде. Доловила
сякаш мислите му, тя потрепва в съня,
като невинно дете. Мило му е да я гледа
така, да я погалва нежно по лицето и
да отмества кичурче от меката и като
вълна коса, премрежила топлите и
кафяви очи. И тя в полусън, сгушва се ...