ina_popova (Лала Ловеч)
22 16
25 нояб. 2007 г., 22:28

Наивността ми 

  Поэзия » Другая
1134 0 4

Валяха ветровете от лъчи,

валя със тях и песента ми.

Валеше изгревът ми от лъчи,

но не, не преваля наивността ми.

 

Тя все така бе сгушена до мен,

оставяйки простор да дишам.

И все помагаше да бъде ден,

да вярвам в хората и да обичам.

 

Но нечий страх, фотографирал злото,

опита да я задуши,

но вместо нея сграбчи "само",

вярата във моите мечти.

 

И преваляваха надежда след надежда,

преваляха толкова различни светове,

но все със мене си остана,

сгушено, наивното дете.

© Лала Ловеч Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотен стих! Искрено те поздравявам!!!
  • Наивноста е душевно богатство.
    Остани си мила и добра, запази
    наивното дете в себе си.
    Много хубаво стихотворение.
    С много обич за теб.


  • Но нечий страх, фотографирал злото,
    опита да я задуши,
    но вместо нея сграбчи "само",
    вярата във моите мечти.
    Нямам какво повече да кажа.

  • Много хубав стих!
Предложения
: ??:??