Наивността ми
Валяха ветровете от лъчи,
валя със тях и песента ми.
Валеше изгревът ми от лъчи,
но не, не преваля наивността ми.
Тя все така бе сгушена до мен,
оставяйки простор да дишам.
И все помагаше да бъде ден,
да вярвам в хората и да обичам.
Но нечий страх, фотографирал злото,
опита да я задуши,
но вместо нея сграбчи "само",
вярата във моите мечти.
И преваляваха надежда след надежда,
преваляха толкова различни светове,
но все със мене си остана,
сгушено, наивното дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лала Ловеч Всички права запазени
