Наивността ми
Валяха ветровете от лъчи,
валя със тях и песента ми.
Валеше изгревът ми от лъчи,
но не, не преваля наивността ми.
Тя все така бе сгушена до мен,
оставяйки простор да дишам.
И все помагаше да бъде ден,
да вярвам в хората и да обичам.
Но нечий страх, фотографирал злото,
опита да я задуши,
но вместо нея сграбчи "само",
вярата във моите мечти.
И преваляваха надежда след надежда,
преваляха толкова различни светове,
но все със мене си остана,
сгушено, наивното дете.
© Лала Ловеч All rights reserved.
