Пронизвам с погледа си есенни мъгли,
размествам няколко облака сивота
и върху теб се изсипва сноп от лъчи.
Посрещни ме, вдигаме тост за любовта.
Идвам да те отведа надалече с мен,
там, в замъка, сред небесните простори,
откъдето извира всеки светъл ден
и всяка нощ, без веднъж да се повторят.
В рокля от пламтящи рози се облечи,
освежи устните си с плодов аромат,
в косите си няколко звезди закичи,
разпилей по гърдите си златен брокат. ...