Пронизвам с погледа си есенни мъгли,
размествам няколко облака сивота
и върху теб се изсипва сноп от лъчи.
Посрещни ме, вдигаме тост за любовта.
Идвам да те отведа надалече с мен,
там, в замъка, сред небесните простори,
откъдето извира всеки светъл ден
и всяка нощ, без веднъж да се повторят.
В рокля от пламтящи рози се облечи,
освежи устните си с плодов аромат,
в косите си няколко звезди закичи,
разпилей по гърдите си златен брокат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up