12.10.2012 г., 12:09

Най-благата вест

1.2K 0 1

Пронизвам с погледа си есенни мъгли,

размествам няколко облака сивота

и върху теб се изсипва сноп от лъчи.

Посрещни ме, вдигаме тост за любовта.

 

Идвам да те отведа надалече с мен,

там, в замъка, сред небесните простори,

откъдето извира всеки светъл ден

и всяка нощ, без веднъж да се повторят.

 

В рокля от пламтящи рози се облечи,

освежи устните си с плодов аромат,

в косите си няколко звезди закичи,

разпилей по гърдите си златен брокат.

 

Дай ми ръката си. Не затваряй очи.

Почувствай мощта на изригващ вулкан.

Тихо глава до сърцето ми доближи.

Слушай шума на космически океан.

 

Небесният хор седем дни ще ни слави:

Слънцето си намери чудна невеста.

Ще го запишем, за да не се забрави,

и тази ще е сред най-благите вести.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...