12 сент. 2007 г., 14:22

Най- боли

1.5K 1 19
Има трудности големи
във живота някой път,
но във дребните проблеми
задълбаваш всеки път.

6 часа е. Ти се връщаш
нервен, много уморен,
искам ти да ме прегръщаш,
но време нямаш все за мен.

Искам с теб да поговоря -
все намусен ти стоиш
и дори не отговаряш,
питам ли те - все мълчиш.

Аз не спирам, ти избухваш
и обиждаш ме за миг,
с две-три думи предизвикваш
моя плач със твоя вик.

Знай, сърцето в мене плаче
и за него няма лек.
Най-боли да те обиди
най-любимият човек.

2005 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, права си, Мариолче, всичко си идва на мястото и не може без такива моменти! Поздрав и на теб!
  • Мило, Цвете и при мен беше така, но всичко си идва на мястото!
    ПОЗДРАВИ!!!
  • Благодаря ви за прекрасните отзиви! Наистина е истинско и реално така се получава в живота! Но няма как! Поздрав и прегръдка за всички!
  • поздрав!
  • Цвети...
    Тъжна е тази ситуация.
    Жалко, но се случва в живота.
    Много хубав стих!!! Поздрави!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...