12.09.2007 г., 14:22

Най- боли

1.5K 1 19
Има трудности големи
във живота някой път,
но във дребните проблеми
задълбаваш всеки път.

6 часа е. Ти се връщаш
нервен, много уморен,
искам ти да ме прегръщаш,
но време нямаш все за мен.

Искам с теб да поговоря -
все намусен ти стоиш
и дори не отговаряш,
питам ли те - все мълчиш.

Аз не спирам, ти избухваш
и обиждаш ме за миг,
с две-три думи предизвикваш
моя плач със твоя вик.

Знай, сърцето в мене плаче
и за него няма лек.
Най-боли да те обиди
най-любимият човек.

2005 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, права си, Мариолче, всичко си идва на мястото и не може без такива моменти! Поздрав и на теб!
  • Мило, Цвете и при мен беше така, но всичко си идва на мястото!
    ПОЗДРАВИ!!!
  • Благодаря ви за прекрасните отзиви! Наистина е истинско и реално така се получава в живота! Но няма как! Поздрав и прегръдка за всички!
  • поздрав!
  • Цвети...
    Тъжна е тази ситуация.
    Жалко, но се случва в живота.
    Много хубав стих!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...