27 апр. 2011 г., 10:01

Най-големият дар (на дъщеря ми)

2K 1 5

Ако Бог е раздавал любов

по заслуги и минали грешки,

щях да срещна гнева му суров

за природата своя човешка.

Ако той е поне справедлив

и комуто се падне е давал,

вероятно с късмет променлив

бих пропуснала тази награда.

Ако Бог с милостива ръка

мене – клетата, радост дарил,

вероятно предишна тъга

със усмивка една е сменил.

Ако има какво да даде

Нечовек на човек досега,

Бог е дал най-големия дар -

мойта малка, добра дъщеря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...