27 апр. 2011 г., 10:01

Най-големият дар (на дъщеря ми)

2K 1 5

Ако Бог е раздавал любов

по заслуги и минали грешки,

щях да срещна гнева му суров

за природата своя човешка.

Ако той е поне справедлив

и комуто се падне е давал,

вероятно с късмет променлив

бих пропуснала тази награда.

Ако Бог с милостива ръка

мене – клетата, радост дарил,

вероятно предишна тъга

със усмивка една е сменил.

Ако има какво да даде

Нечовек на човек досега,

Бог е дал най-големия дар -

мойта малка, добра дъщеря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...