27.04.2011 г., 10:01

Най-големият дар (на дъщеря ми)

2K 1 5

Ако Бог е раздавал любов

по заслуги и минали грешки,

щях да срещна гнева му суров

за природата своя човешка.

Ако той е поне справедлив

и комуто се падне е давал,

вероятно с късмет променлив

бих пропуснала тази награда.

Ако Бог с милостива ръка

мене – клетата, радост дарил,

вероятно предишна тъга

със усмивка една е сменил.

Ако има какво да даде

Нечовек на човек досега,

Бог е дал най-големия дар -

мойта малка, добра дъщеря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...