Най-хубавото вино
НАЙ-ХУБАВОТО ВИНО
Счупих делвата с най-хубавото вино, Дионисе.
Потече като кръв от прясна отворена рана.
Сега стоя над нея ненужен и безсмислен
и наникъде пътища нямам...
Голяма и тежка бе твоята делва за мен, Дионисе,
но ароматът ме хвърляше в жар и безумие.
Да я погълна с неистова жажда поисках,
а тя като миг се катурна.
И се счупи,
и изтече...
Делвата с най-хубавото вино, Дионисе...
И да ми простиш сега, аз вече
няма да замръквам в твоя пристан,
улисан във мечти за вечност.
Счупих делвата с най-хубавто вино, Дионисе,
а жаден си останах, така и ненапих се...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
