21 июн. 2019 г., 18:33

Най-истинската аз

935 3 9

 

По залез ставам тиха и лирична.
Ефирна и безплътна. Като мисъл...
Пробужда се във мене романтичката.
И пиша най-красивите си стихове...

 

По залез съм безкрайност от златисто
с преливащи нюанси на топаз...
Красива съм, и влюбена, и чиста...
По залез съм най-истинската аз...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви от сърце, Мариана и Мария!
  • Напомни ми с нещо Петя Дубарова, аз самата се изненадах от този паралел.
    В стихотворението ти има откровеност и пленителна музикалност. Браво, Ваня!
  • И това се случва, Краси! И под душа, и в леглото, докато заспивам, но от мързел не ставам да си запиша нещо...А после в главата ми е бяла страница. Усмихнат ден, Краси!!!
  • Много красиво, Ваня!... ами да ти споделя и аз тогава... най-красивите стихове ми идват под душа - нито мога да ги запиша, нито някой ги чува После музата си върви накъдето си иска... Все така бъди най-истинската ти!
  • Благодаря ви, Ирина и Наде! Усмихнат да е денят ви!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...