21.06.2019 г., 18:33

Най-истинската аз

Поезия » Друга

922 3 9

По залез ставам тиха и лирична.
Ефирна и безплътна. Като мисъл...
Пробужда се във мене романтичката.
И пиша най-красивите си стихове...

По залез съм безкрайност от златисто
с преливащи нюанси на топаз...
Красива съм, и влюбена, и чиста...
По залез съм най-истинската аз...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)

Благодаря ви от сърце, Мариана и Мария!

2019-06-27T16:12:33+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Напомни ми с нещо Петя Дубарова, аз самата се изненадах от този паралел.
В стихотворението ти има откровеност и пленителна музикалност. Браво, Ваня!

2019-06-27T15:34:51+03:00
stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)

И това се случва, Краси! И под душа, и в леглото, докато заспивам, но от мързел не ставам да си запиша нещо...А после в главата ми е бяла страница. Усмихнат ден, Краси!!!

2019-06-22T15:39:17+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Много красиво, Ваня!... ами да ти споделя и аз тогава... най-красивите стихове ми идват под душа - нито мога да ги запиша, нито някой ги чува После музата си върви накъдето си иска... Все така бъди най-истинската ти!

2019-06-22T14:55:19+03:00
stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)

Благодаря ви, Ирина и Наде! Усмихнат да е денят ви!

2019-06-22T12:37:42+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0