Най-красивата награда
С руси къдрави коси,
с очи големи тъмнооки,
с краченца боси,
радост то на мене най ми носи.
С усмивка като изгрев слънце,
с весел смях идващ от сърце.
Тича, по поляните ме гони,
пада, но голям е,
той сълзи няма да пророни.
Детето, това малкото, което
Бог ни даде от небето.
Моята истинска наслада,
най-красивата награда!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены