Най-красивата награда
1.1K
0
1
С руси къдрави коси,
с очи големи тъмнооки,
с краченца боси,
радост то на мене най ми носи.
С усмивка като изгрев слънце,
с весел смях идващ от сърце.
Тича, по поляните ме гони,
пада, но голям е,
той сълзи няма да пророни.
Детето, това малкото, което
Бог ни даде от небето.
Моята истинска наслада,
най-красивата награда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
