17 июл. 2019 г., 18:22

Най-красивият взрив 

  Поэзия » Любовная
399 1 4

Аз съм мъж. Ти се дръж и ме чакай.
Забравѝ, че боли да се вричаме.
През вълни от сълзите си драпай
и помнѝ, че до кръв се обичаме.

Докоснѝ ме в нощта. Не, не хапя.
Съблечѝ на луната неволите.
Подарѝ ми крила – да не капят,
и стопѝ ледовете ми. Моля те!

Усмихнѝ се. Сестра си на птиците.
Полетѝ над света, към местата си.
Издигнѝ се – звезда за кралиците,
и върнѝ се в дома, при децата си.

Аз съм мъж. Топлина за ръцете ти.
В океаните двама ще тичаме.
Изведнъж се обади сърцето ми:
„Най-красивият взрив е обичане!“.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви!
  • Красив стих!
  • Само в океаните как ще тичате?
    А финалът прекрасно довършва заглавието и разкрива идеята, хареса ми!
  • Първият стих почва с амфимакър и вътрешни рими. Рекокох си, че е ще интересно нататък.
    Но после – анапест и начални рими, които са императивни форми и с по-ниско акустично качество от краестишните. Интересна хрумка.
Предложения
: ??:??