Аз съм мъж. Ти се дръж и ме чакай.
Забравѝ, че боли да се вричаме.
През вълни от сълзите си драпай
и помнѝ, че до кръв се обичаме.
Докоснѝ ме в нощта. Не, не хапя.
Съблечѝ на луната неволите.
Подарѝ ми крила – да не капят,
и стопѝ ледовете ми. Моля те!
Усмихнѝ се. Сестра си на птиците.
Полетѝ над света, към местата си.
Издигнѝ се – звезда за кралиците,
и върнѝ се в дома, при децата си.
Аз съм мъж. Топлина за ръцете ти.
В океаните двама ще тичаме.
Изведнъж се обади сърцето ми:
„Най-красивият взрив е обичане!“.
© Димитър Драганов Все права защищены