17.07.2019 г., 18:22

Най-красивият взрив

564 1 4

Аз съм мъж. Ти се дръж и ме чакай.
Забравѝ, че боли да се вричаме.
През вълни от сълзите си драпай
и помнѝ, че до кръв се обичаме.

Докоснѝ ме в нощта. Не, не хапя.
Съблечѝ на луната неволите.
Подарѝ ми крила – да не капят,
и стопѝ ледовете ми. Моля те!

Усмихнѝ се. Сестра си на птиците.
Полетѝ над света, към местата си.
Издигнѝ се – звезда за кралиците,
и върнѝ се в дома, при децата си.

Аз съм мъж. Топлина за ръцете ти.
В океаните двама ще тичаме.
Изведнъж се обади сърцето ми:
„Най-красивият взрив е обичане!“.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви!
  • Красив стих!
  • Само в океаните как ще тичате?
    А финалът прекрасно довършва заглавието и разкрива идеята, хареса ми!
  • Първият стих почва с амфимакър и вътрешни рими. Рекокох си, че е ще интересно нататък.
    Но после – анапест и начални рими, които са императивни форми и с по-ниско акустично качество от краестишните. Интересна хрумка.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...