17.07.2019 г., 18:22

Най-красивият взрив

560 1 4

Аз съм мъж. Ти се дръж и ме чакай.
Забравѝ, че боли да се вричаме.
През вълни от сълзите си драпай
и помнѝ, че до кръв се обичаме.

Докоснѝ ме в нощта. Не, не хапя.
Съблечѝ на луната неволите.
Подарѝ ми крила – да не капят,
и стопѝ ледовете ми. Моля те!

Усмихнѝ се. Сестра си на птиците.
Полетѝ над света, към местата си.
Издигнѝ се – звезда за кралиците,
и върнѝ се в дома, при децата си.

Аз съм мъж. Топлина за ръцете ти.
В океаните двама ще тичаме.
Изведнъж се обади сърцето ми:
„Най-красивият взрив е обичане!“.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви!
  • Красив стих!
  • Само в океаните как ще тичате?
    А финалът прекрасно довършва заглавието и разкрива идеята, хареса ми!
  • Първият стих почва с амфимакър и вътрешни рими. Рекокох си, че е ще интересно нататък.
    Но после – анапест и начални рими, които са императивни форми и с по-ниско акустично качество от краестишните. Интересна хрумка.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...