Най-красивият взрив

Jul 17, 2019, 6:22 PM

Poetry » Love

400 1 4

Аз съм мъж. Ти се дръж и ме чакай.
Забравѝ, че боли да се вричаме.
През вълни от сълзите си драпай
и помнѝ, че до кръв се обичаме.

Докоснѝ ме в нощта. Не, не хапя.
Съблечѝ на луната неволите.
Подарѝ ми крила – да не капят,
и стопѝ ледовете ми. Моля те!

Усмихнѝ се. Сестра си на птиците.
Полетѝ над света, към местата си.
Издигнѝ се – звезда за кралиците,
и върнѝ се в дома, при децата си.

Аз съм мъж. Топлина за ръцете ти.
В океаните двама ще тичаме.
Изведнъж се обади сърцето ми:
„Най-красивият взрив е обичане!“.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

thedac (Димитър Драганов)

2021-04-04T23:14:01+03:00

Благодаря Ви!
zelenaradost (Милена Френкева)

2021-04-04T11:00:38+03:00

Красив стих!
palenka (П Антонова)

2019-07-17T22:45:50+03:00

Само в океаните как ще тичате?
А финалът прекрасно довършва заглавието и разкрива идеята, хареса ми!
maistora (Красимир Тенев)

2019-07-17T18:30:32+03:00

Първият стих почва с амфимакър и вътрешни рими. Рекокох си, че е ще интересно нататък.
Но после – анапест и начални рими, които са императивни форми и с по-ниско акустично качество от краестишните. Интересна хрумка.