22 авг. 2018 г., 06:35  

Най-красивото отсъствие

4.4K 40 36

               ... ще отсъстваш тъй красиво,

               че просто няма кой да те измести.

                                      Камелия Кондова

 

Но духом аз ще бъда с теб до края,

дори когато няма да ме искаш!

И  толкова ще липсваш, че  го зная –

не ще допусна никого по-близко!...

 

До мен ще бъдеш, и макар незрима,

на дланите ти нежността ще сещам.

И нощем  споменът, че съм те имал,

ще пали в мен стотици ярки свещи!

 

Дори дъхът ти – облачето пáра,

до мен във снежна утрин ще се носи

и аз отново с теб  ще разговарям,

ще ми задаваш хиляди  въпроси...

 

Ще бъдеш с мен, макар и да те няма.

Ще топля с дъх студените ти пръсти.

Макар да знам, че е самоизмама,

ще бъде най-красивото отсъствие!...

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

https://www.youtube.com/watch?v=YleZ-AsUcjU&feature=youtu.be

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления, истинско и красиво !
  • Благодаря за добрите думи, защото това е един от стиховете ми, които и аз харесвам, колкото и нескромно да звучи!...
  • Истински шедьовър е този стих, Роби! Толкова силен и завладяващ!!! Прекланям се пред таланта ти, приятелю!
  • Благодаря, Жанет!...
  • Поетичната дантела никога не се повтаря при тебе! Красиво е!

Най-красивото отсъствие 🇧🇬

НАЙ-КРАСИВОТО ОТСЪСТВИЕ
...ще отсъстваш тъй красиво,
че просто няма кой да те измести.
Камелия Кондова
Но духом аз ще бъда с теб до края, ...
7.1K 21 17

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...