22.08.2018 г., 6:35  

Най-красивото отсъствие

4.5K 40 36

               ... ще отсъстваш тъй красиво,

               че просто няма кой да те измести.

                                      Камелия Кондова

 

Но духом аз ще бъда с теб до края,

дори когато няма да ме искаш!

И  толкова ще липсваш, че  го зная –

не ще допусна никого по-близко!...

 

До мен ще бъдеш, и макар незрима,

на дланите ти нежността ще сещам.

И нощем  споменът, че съм те имал,

ще пали в мен стотици ярки свещи!

 

Дори дъхът ти – облачето пáра,

до мен във снежна утрин ще се носи

и аз отново с теб  ще разговарям,

ще ми задаваш хиляди  въпроси...

 

Ще бъдеш с мен, макар и да те няма.

Ще топля с дъх студените ти пръсти.

Макар да знам, че е самоизмама,

ще бъде най-красивото отсъствие!...

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

https://www.youtube.com/watch?v=YleZ-AsUcjU&feature=youtu.be

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления, истинско и красиво !
  • Благодаря за добрите думи, защото това е един от стиховете ми, които и аз харесвам, колкото и нескромно да звучи!...
  • Истински шедьовър е този стих, Роби! Толкова силен и завладяващ!!! Прекланям се пред таланта ти, приятелю!
  • Благодаря, Жанет!...
  • Поетичната дантела никога не се повтаря при тебе! Красиво е!

Най-красивото отсъствие

НАЙ-КРАСИВОТО ОТСЪСТВИЕ
...ще отсъстваш тъй красиво,
че просто няма кой да те измести.
Камелия Кондова
Но духом аз ще бъда с теб до края, ...
7.2K 21 17

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....