Най-лесно е да кажеш:"писна ми", най-лесно можеш да се предадеш, да се оставиш на отчаянието и на тъгата да се отдадеш.
Най-лесно е да се оплкаваш и да търсиш състрадание. Най-лесно е да искаш от всички внимание. Най-лесно е да се откажеш от живота, най-лесно е да викаш винаги смърта.
Най-лесно е да кажеш"мразя любовта", да търсиш вината само в другите,нали? Най-лесно е да се опрекаваш, наи-лесно е да мислиш колко те боли.
Но мислил ли си колко трудно е да можеш да се смееш и във наи-болезнения миг? Да умееш болката да преодолеш и да продължиш напред, да чувстваш как живееш, макар да искаш да умреш?
Всеки може да се предаде, да туй всеки може. Но колко хора могат сила,воля да покажат? И колко хора могат тъгата с радост да накажат? Живота и без теб ще продължи, но ти искаш ли да продължиш без него?
Погледнато от страната на лирическият аз,то той не е е настроен да приеме ексистенциалните човешки представи за живота като предопределение,откъдето се заражда и именно този ексистенциален въпрос, не случайно изразен и пунктуационно по този начин в последния стих.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.