Най-нежните жени, приятелю,
не крият грубите си пръсти.
От труд и оран зачервени,
с които даже Господ се е кръстил.
Най-силните жени, приятелю,
не крият изкривеното си рамо,
от силата на толкова чела,
и от тежестта на толкова измами.
Най-верните жени, приятелю,
не ще укрият своята измяна.
Когато цяла вечност са те чакали,
но осъзнали просто, че те няма.
А най-обичащите ни жени, приятели,
в гроба ни, като умрем, ще слязат.
За да ни кажат колко пъти са умирали
за нас. Ще ни целунат. И ще ни намразят...
© Божидар Георгиев Все права защищены