8 янв. 2012 г., 15:49

Най обичам

813 0 1

 

 

Нежни слънчеви лъчи плахо докосват кожата ми.

Светлината сякаш е сменила блясъка си.

Но какво е това чувство?

 

Всичко е забравено, всичко започва отначало.

Целият свят се превръща в едно цяло.

Хората, птиците, цветята –

всички пеят за красотата.

 

Накъдето и да погледна, тя е насреща –

в клоните, в тревата, че дори и в небесата!

Там Слънцето се смее, а лекият ветрец безгрижно вее

и така гъделичка ликуващата лястовичка.

 

Това чувство необятно не се отделя от мен,

докато не изчезне и последният цветен ден.

 

Една нова надежда се заражда

и милионите сърца подклажда.

Изпълва въздуха с уханно обещание,

което аз вдишвам с пълното съзнание,

че няма невъзможно начинание.

 

Нима не сте се досетили коя е тази красота,

която всяка година пречиства света?

От всичките сезони най обичам пролетта!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...