8 ene 2012, 15:49

Най обичам

820 0 1

 

 

Нежни слънчеви лъчи плахо докосват кожата ми.

Светлината сякаш е сменила блясъка си.

Но какво е това чувство?

 

Всичко е забравено, всичко започва отначало.

Целият свят се превръща в едно цяло.

Хората, птиците, цветята –

всички пеят за красотата.

 

Накъдето и да погледна, тя е насреща –

в клоните, в тревата, че дори и в небесата!

Там Слънцето се смее, а лекият ветрец безгрижно вее

и така гъделичка ликуващата лястовичка.

 

Това чувство необятно не се отделя от мен,

докато не изчезне и последният цветен ден.

 

Една нова надежда се заражда

и милионите сърца подклажда.

Изпълва въздуха с уханно обещание,

което аз вдишвам с пълното съзнание,

че няма невъзможно начинание.

 

Нима не сте се досетили коя е тази красота,

която всяка година пречиства света?

От всичките сезони най обичам пролетта!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...