Нежни слънчеви лъчи плахо докосват кожата ми.
Светлината сякаш е сменила блясъка си.
Но какво е това чувство?
Всичко е забравено, всичко започва отначало.
Целият свят се превръща в едно цяло.
Хората, птиците, цветята –
всички пеят за красотата.
Накъдето и да погледна, тя е насреща –
в клоните, в тревата, че дори и в небесата!
Там Слънцето се смее, а лекият ветрец безгрижно вее
и така гъделичка ликуващата лястовичка.
Това чувство необятно не се отделя от мен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse