Нежни слънчеви лъчи плахо докосват кожата ми.

Светлината сякаш е сменила блясъка си.

Но какво е това чувство?

Всичко е забравено, всичко започва отначало.

Целият свят се превръща в едно цяло.

Хората, птиците, цветята –

всички пеят за красотата.

Накъдето и да погледна, тя е насреща –

в клоните, в тревата, че дори и в небесата!

Там Слънцето се смее, а лекият ветрец безгрижно вее

и така гъделичка ликуващата лястовичка.

Това чувство необятно не се отделя от мен,

докато не изчезне и последният цветен ден.

Една нова надежда се заражда

и милионите сърца подклажда.

Изпълва въздуха с уханно обещание,

което аз вдишвам с пълното съзнание,

че няма невъзможно начинание.

Нима не сте се досетили коя е тази красота,

която всяка година пречиства света?

От всичките сезони най обичам пролетта!