Най- почтената жена
Луната отдалече се протяга –
земята гали с жълта светлина.
Кълбото долу пояса си стяга
И се завива с въздух – синина.
И не заспала в тази вечер земна
Със мисъл през приземните мъгли,
една любов със хубостта неземна
се носи към космичните ъгли.
И гмурка се на Космоса в безкрая
Със ясната си мисъл, но една:
да търси тя пътеката за Рая
И трон за най-почтената жена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
