22 дек. 2017 г., 12:06

Най- почтената жена 

  Поэзия » Любовная
392 1 9

Луната отдалече се протяга –

земята гали с жълта светлина.

Кълбото долу пояса си стяга

И се завива с въздух – синина.

 

И не заспала в тази вечер земна

Със мисъл през приземните мъгли,

една любов със хубостта неземна

се носи към космичните ъгли.

 

И гмурка се на Космоса в безкрая

Със ясната си мисъл, но една:

да търси тя пътеката за Рая

И трон за най-почтената жена.

 

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??