koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
22.12.2017 г., 12:06 ч.

Най- почтената жена 

  Поезия » Любовна
370 1 9

Луната отдалече се протяга –

земята гали с жълта светлина.

Кълбото долу пояса си стяга

И се завива с въздух – синина.

 

И не заспала в тази вечер земна

Със мисъл през приземните мъгли,

една любов със хубостта неземна

се носи към космичните ъгли.

 

И гмурка се на Космоса в безкрая

Със ясната си мисъл, но една:

да търси тя пътеката за Рая

И трон за най-почтената жена.

 

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??