22.12.2017 г., 12:06 ч.

Най- почтената жена 

  Поезия » Любовна
447 1 8
Луната отдалече се протяга –
земята гали с жълта светлина.
Кълбото долу пояса си стяга
И се завива с въздух – синина.
И не заспала в тази вечер земна
Със мисъл през приземните мъгли,
една любов със хубостта неземна
се носи към космичните ъгли.
И гмурка се на Космоса в безкрая
Със ясната си мисъл, но една:
да търси тя пътеката за Рая
И трон за най-почтената жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
: ??:??