21 янв. 2009 г., 00:29

Най-празното кътче от мен...

942 0 1

           Пепел от онова, което изгоря...

           Следите на прошката, оставила следа...

           Отронени сълзи, събрани в една душа.

           Целувката, запечатана в нечие сърце...

           Радостта, преплетена с тъга...

           И пак есента, затрупала всичко със своите спомени от лятото...

           Студено е без теб и няма го слънцето, което да донесе светлина...

           Има само мраморна самота и диамантени чувства...

           Блестят в най-празното кътче от мен.

           Защото само ти го запълваш...

          

          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бен Ар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...