beytula_bubu (Бен Ар)
103

21 янв. 2009 г., 00:29

Най-празното кътче от мен...

Поэзия » Другая

939 0 1

Пепел от онова, което изгоря...

Следите на прошката, оставила следа...

Отронени сълзи, събрани в една душа.

Целувката, запечатана в нечие сърце...

Радостта, преплетена с тъга...

И пак есента, затрупала всичко със своите спомени от лятото...

Студено е без теб и няма го слънцето, което да донесе светлина...

Има само мраморна самота и диамантени чувства...

Блестят в най-празното кътче от мен.

Защото само ти го запълваш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬