Пепел от онова, което изгоря...
Следите на прошката, оставила следа...
Отронени сълзи, събрани в една душа.
Целувката, запечатана в нечие сърце...
Радостта, преплетена с тъга...
И пак есента, затрупала всичко със своите спомени от лятото...
Студено е без теб и няма го слънцето, което да донесе светлина...
Има само мраморна самота и диамантени чувства...
Блестят в най-празното кътче от мен.
Защото само ти го запълваш...