Най-празното кътче от мен...

Poetry » Other

938 0 1

Пепел от онова, което изгоря...

Следите на прошката, оставила следа...

Отронени сълзи, събрани в една душа.

Целувката, запечатана в нечие сърце...

Радостта, преплетена с тъга...

И пак есента, затрупала всичко със своите спомени от лятото...

Студено е без теб и няма го слънцето, което да донесе светлина...

Има само мраморна самота и диамантени чувства...

Блестят в най-празното кътче от мен.

Защото само ти го запълваш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0