Най-празното кътче от мен...

Poesía » Otra

944 0 1

Пепел от онова, което изгоря...

Следите на прошката, оставила следа...

Отронени сълзи, събрани в една душа.

Целувката, запечатана в нечие сърце...

Радостта, преплетена с тъга...

И пак есента, затрупала всичко със своите спомени от лятото...

Студено е без теб и няма го слънцето, което да донесе светлина...

Има само мраморна самота и диамантени чувства...

Блестят в най-празното кътче от мен.

Защото само ти го запълваш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0