Най-празното кътче от мен...

Poesía » Otra

940 0 1

Пепел от онова, което изгоря...

Следите на прошката, оставила следа...

Отронени сълзи, събрани в една душа.

Целувката, запечатана в нечие сърце...

Радостта, преплетена с тъга...

И пак есента, затрупала всичко със своите спомени от лятото...

Студено е без теб и няма го слънцето, което да донесе светлина...

Има само мраморна самота и диамантени чувства...

Блестят в най-празното кътче от мен.

Защото само ти го запълваш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0