13 мар. 2024 г., 07:23
НАЙ-ПРЕКРАСНИЯТ МИ СЪН
След всяка неразказана тъга
или след скръб, от друг несподелена,
в сърцето ми се раждаше дъга –
в най-мрачната и тиха част от мене.
Да диря обич време разпилях,
зората – как копнеех! – да е пищна –
пленена в облаци от златен прах
и да ухае на тръпчива вишня.
До днес не съм се питала кога
душата се превръща във вселена –
и с океани, милващи брега, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация