13.03.2024 г., 7:23 ч.

Най-прекрасният ми сън 

  Поезия
144 7 8

НАЙ-ПРЕКРАСНИЯТ МИ СЪН

 

След всяка неразказана тъга

или след скръб, от друг несподелена,

в сърцето ми се раждаше дъга –

в най-мрачната и тиха част от мене.

 

Да диря обич време разпилях,

зората – как копнеех! – да е пищна –

пленена в облаци от златен прах

и да ухае на тръпчива вишня.

 

До днес не съм се питала кога

душата се превръща във вселена –

и с океани, милващи брега,

и с неизвестно мен летоброене.

 

Дочувам само нечий щедър смях –

мътилката от небесата къртил.

Да можех този свят да зърна – ах! –

ще знам, че Бог ме е създал безсмъртна.

 

Но то е част от нечий друг живот.

А в този ще се случи ли – не зная?

Дано открия тайствения брод,

след който тръгват пътища към Рая.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??