Най-прекрасният ми сън
НАЙ-ПРЕКРАСНИЯТ МИ СЪН
След всяка неразказана тъга
или след скръб, от друг несподелена,
в сърцето ми се раждаше дъга –
в най-мрачната и тиха част от мене.
Да диря обич време разпилях,
зората – как копнеех! – да е пищна –
пленена в облаци от златен прах
и да ухае на тръпчива вишня.
До днес не съм се питала кога
душата се превръща във вселена –
и с океани, милващи брега,
и с неизвестно мен летоброене.
Дочувам само нечий щедър смях –
мътилката от небесата къртил.
Да можех този свят да зърна – ах! –
ще знам, че Бог ме е създал безсмъртна.
Но то е част от нечий друг живот.
А в този ще се случи ли – не зная?
Дано открия тайствения брод,
след който тръгват пътища към Рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
