28 авг. 2023 г., 06:58  

Най-сетне ме признаха за Поет

459 2 5

НАЙ-СЕТНЕ МЕ ПРИЗНАХА ЗА ПОЕТ

 

... най-сетне ме признаха за Поет – една девойка снощи ми написа:

Машина си във всеки свой куплет, каква машина, просто си мотриса! –

и – уж, си старче мило и добро? – по-мъдро от канадските секвои,

щом седна във софийското метро, денят ми почва с римичките твои.

Донади джиесем, e-mail-адрес, блок № 103 – във "Младост" четири,

Валерий, ще те чакам още днес, петстотин са! – щастливи километри,

 

като пристигнеш – и ще си четем по цяла нощ прекрасните ти строфи,

защото вече ме боли корем! – от мъдрите Фейсбукски философи.

Добре, де – казах си, – ще дойда в пет, ще кацна на Централна Автогара.

Кого ще чака тя? – мъжа-Поет, или пък мъж за клетва пред олтара?

Будалка ли ме? Тъй и не разбрах. Но купих си билет – за "Biomet"-а.

Но ме е страх. Ужасно ме е страх, когато лъже този свят Поета.

 

7 август 2023 г.

гр. Варна, 21, 20 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...