НАЙ-СЕТНЕ МЕ ПРИЗНАХА ЗА ПОЕТ
... най-сетне ме признаха за Поет – една девойка снощи ми написа:
Машина си във всеки свой куплет, каква машина, просто си мотриса! –
и – уж, си старче мило и добро? – по-мъдро от канадските секвои,
щом седна във софийското метро, денят ми почва с римичките твои.
Донади джиесем, e-mail-адрес, блок № 103 – във "Младост" четири,
Валерий, ще те чакам още днес, петстотин са! – щастливи километри,
като пристигнеш – и ще си четем по цяла нощ прекрасните ти строфи,
защото вече ме боли корем! – от мъдрите Фейсбукски философи.
Добре, де – казах си, – ще дойда в пет, ще кацна на Централна Автогара.
Кого ще чака тя? – мъжа-Поет, или пък мъж за клетва пред олтара?
Будалка ли ме? Тъй и не разбрах. Но купих си билет – за "Biomet"-а. ...