11 нояб. 2019 г., 14:56

Шанс с живота да се помирим

1.6K 8 22

Отчаян съм от махмурлука!

Пак цепи ме нещастната глава!

Ще я захвърля на боклука,

та да се свърши бързо със това!

 

Върлуват махмурлии-мисли,

не дават никак да ги подредя.

Да ги изтрия някак искам,

но те отказват да се подчинят!

 

И хаосът е победител!...

Жужат в главата ми безброй пчели

и още хиляди налитат!

Душата чак започва боли!...

 

Решението в миг изниква:

"Не изтрезнявай, за да не боли!"

Веднага сервитьора викам:

"Я двойна "под индиго" донеси!"

 

След час светът по-друг изглежда -

по-привлекателен и поносим!

И пръкват се дори надежди

за шанс с живота да се помирим!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Меги!...Поздрави и на теб!...
  • Така е, Роби, клин клин избива. Поздрави!
  • Дани, Гавраиле, радвам се, че сте тук, приятели!...
  • Роби,ако това е шанса за помирение не трябва да се изпуска.
    Защо ни е махмурлука
    след него е такава скука
    една двойна под"индиго"
    и животът удря "бинго".
    Поздрав приятелю!
  • До болка искрен, винаги оригинален. Поздравления, Роби!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...