Защо усещам, че ми липсваш,
когато да си част от мен е грешка?
Мъчително е да те искам
и всеки ден по-болен е от вчера.
И всеки час по-трудно се преглъща.
Сълзите ти текат през моите очи,
а болката ти става моя също,
защото пожелах си да не те боли.
Копнежът превръща се в зов.
Съвестта секундите краде.
Как да забраниш любов
на толкоз заобичало сърце?
А, вече е тежко да дишам,
душата се пръска на части.
И как се лекува такова обичане,
когато е най-здравото място?
© Бисерка Тодорова Все права защищены