Най-зеленият път
на Бела
На утрото в най-сините етажи,
най-радостното чувство се загнездва,
въпросът идва сам да се разкаже,
избирам, отговорът ми харесва.
А кожата на пролетта сияе
и всяка пъпка расне до вселена,
до най-зеленото е пътят таен,
прошепва ми го, вярва ми на мене.
Прегръщам най-щастливите дървета,
най-тъжните къде, не ги намирам,
зелени капки от любов са, светят
и учат ме да гледам и разбирам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Френкева Все права защищены
