22 апр. 2023 г., 17:38

Най-зеленият път 

  Поэзия
221 2 9

на Бела

 

На утрото в най-сините етажи,

най-радостното чувство се загнездва,
въпросът идва сам да се разкаже,

избирам, отговорът ми харесва.

 

А кожата на пролетта сияе

и всяка пъпка расне до вселена,

до най-зеленото е пътят таен,

прошепва ми го, вярва ми на мене.

 

Прегръщам най-щастливите дървета,

най-тъжните къде, не ги намирам,

зелени капки от любов са, светят

и учат ме да гледам и разбирам.
 

 

 

© Милена Френкева Все права защищены

Когато степенувам съществителни,
въпросите си идват на местото
и земната им тежест се разплита
в обратната посока на хорото.
По кожата на тъпана е бдително ...
  540 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Танче
  • Чудесен стих!
  • Благодаря. Много не харесвам, когато пъпките по кожата на пролетта растат до размера на вселени, но ще се опитам да свикна....
  • "А кожата на пролетта сияе и всяка пъпка расне до вселена...". Наистина ли мислите, че това е най-удачната метафора?....
  • Благодаря, Георги
    И аз, Нинче, добре си ми дошла
    Благодаря, Бела, думите ти са като красиви цветни птици, които кацат около мен
    и ме прегръщат с крилете си. И аз те прегръщам, вдъхновение си ми, обичам твоята поезия и я чета с голяма радост
    Благодаря, Райна, нека ни е зелено и щастливо
  • Цветът на надеждата и живота! Хубаво е!
  • Разплака ме, момиче! На тази възраст може да ме изненада само човещината и благородството...прекрасна си...сензитивна и мила! Прегръщам те!
  • Обичам зеленото!
  • Супер 😊
    Поздрави и за двете ви.
Предложения
: ??:??