Най-зеленият път
на Бела
На утрото в най-сините етажи,
най-радостното чувство се загнездва,
въпросът идва сам да се разкаже,
избирам, отговорът ми харесва.
А кожата на пролетта сияе
и всяка пъпка расне до вселена,
до най-зеленото е пътят таен,
прошепва ми го, вярва ми на мене.
Прегръщам най-щастливите дървета,
най-тъжните къде, не ги намирам,
зелени капки от любов са, светят
и учат ме да гледам и разбирам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados
