НАКАЗАНИЕ

Поэзия

805 0 10

Мама все ме кара книжки да чета.

Татко с цифри тъпче моята глава.

Дядо песничка ме кара да му пея.

Баба иска да съм винаги до нея.

Но ще дойде ден, когато

аз голям ще пораста.

Туй, което днес ме карат,

никому не ще простя.

Майка ми със книги ще осъмва.

Татко ми със Питагор ще спи.

Дядо ми във нота ще превърна.

Баба ми във ъгъл да стои.

Искат все да слушам, за да могат,

да се хвалят с моите дела.

Но не знаят колко ми е трудно,

аз със възрастните да се приравня...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Поетът (Дачо)

Май изтормозихме децата си, превръщайки ги в средство за себедоказване. Чудесен поетичен удар в носа!

2007-02-15T18:39:01+02:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Благодаря ти Лазарина това е печатна грешка!А всички нека знаят,че много съм щастлив от запознанството си с вас!!!

2007-02-15T18:14:06+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Хех* сладък, истинен стих...горките малчугани, на какво ги обричаме, когато не ги разбираме!?

2007-02-15T15:54:42+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Много житейски, близък и поучителен стих.
Хубавоо е да си напомняме, че те още са деца.

Поздрав и усмивка.

2007-02-15T13:36:16+02:00
Романтик (Христо Костов)

Поздрави за стиха, Вальо!!! Закачливо е!!!

2007-02-15T13:28:05+02:00