valiordanov (Валентин Йорданов)
1798 1467
15.02.2007 г., 9:02 ч.

НАКАЗАНИЕ 

  Поезия
606 0 10

Мама все ме кара книжки да чета.

Татко с цифри тъпче моята глава.

Дядо песничка ме кара да му пея.

Баба иска да съм винаги до нея.

 

Но ще дойде ден, когато

 аз голям ще пораста.

Туй, което днес ме карат,

 никому не ще простя.

 

Майка ми със книги ще осъмва.

Татко ми със Питагор ще спи.

Дядо ми във нота ще превърна.

Баба ми във ъгъл да стои.

 

Искат все да слушам, за да могат,

да се хвалят с моите дела.

Но не знаят колко ми е трудно,

аз със възрастните да се приравня...

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Май изтормозихме децата си, превръщайки ги в средство за себедоказване. Чудесен поетичен удар в носа!
  • Благодаря ти Лазарина това е печатна грешка!А всички нека знаят,че много съм щастлив от запознанството си с вас!!!
  • Хех* сладък, истинен стих...горките малчугани, на какво ги обричаме, когато не ги разбираме!?
  • Много житейски, близък и поучителен стих.
    Хубавоо е да си напомняме, че те още са деца.

    Поздрав и усмивка.
  • Поздрави за стиха, Вальо!!! Закачливо е!!!
  • Чудесно излияние и за миг си се превърнал в дете!
  • Колко правилно, жестоки сме възрастните, сякаш че ние можем с малките да се приравним, а поне сме минали оттам и трябва да го помним!
  • Да бъдем деца с децата си, за да сме по-близо до техните мисли и желания! Но навремените наказания след време дават плода си!
  • Върна ме в моето детство!
    И всъщност съм благодарна на родителите си, че са били взискателни към мен, защото така ме научиха да бъда упорита, амбициозна и да постигам целите си. Вярвам, че и твоите деца, като порастнат, ще го оценят!
    Поздрави!
  • Чудесно! Трябва по- често да се върщаме във времето и да се поставяме на мястото на децата си. Истина е, че и на тях не ина тях не им е никак лесно...
Предложения
: ??:??