15.02.2007 г., 9:02

НАКАЗАНИЕ

804 0 10

Мама все ме кара книжки да чета.

Татко с цифри тъпче моята глава.

Дядо песничка ме кара да му пея.

Баба иска да съм винаги до нея.

 

Но ще дойде ден, когато

 аз голям ще пораста.

Туй, което днес ме карат,

 никому не ще простя.

 

Майка ми със книги ще осъмва.

Татко ми със Питагор ще спи.

Дядо ми във нота ще превърна.

Баба ми във ъгъл да стои.

 

Искат все да слушам, за да могат,

да се хвалят с моите дела.

Но не знаят колко ми е трудно,

аз със възрастните да се приравня...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Май изтормозихме децата си, превръщайки ги в средство за себедоказване. Чудесен поетичен удар в носа!
  • Благодаря ти Лазарина това е печатна грешка!А всички нека знаят,че много съм щастлив от запознанството си с вас!!!
  • Хех* сладък, истинен стих...горките малчугани, на какво ги обричаме, когато не ги разбираме!?
  • Много житейски, близък и поучителен стих.
    Хубавоо е да си напомняме, че те още са деца.

    Поздрав и усмивка.
  • Поздрави за стиха, Вальо!!! Закачливо е!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...