Feb 15, 2007, 9:02 AM

НАКАЗАНИЕ

  Poetry
803 0 10

Мама все ме кара книжки да чета.

Татко с цифри тъпче моята глава.

Дядо песничка ме кара да му пея.

Баба иска да съм винаги до нея.

 

Но ще дойде ден, когато

 аз голям ще пораста.

Туй, което днес ме карат,

 никому не ще простя.

 

Майка ми със книги ще осъмва.

Татко ми със Питагор ще спи.

Дядо ми във нота ще превърна.

Баба ми във ъгъл да стои.

 

Искат все да слушам, за да могат,

да се хвалят с моите дела.

Но не знаят колко ми е трудно,

аз със възрастните да се приравня...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Май изтормозихме децата си, превръщайки ги в средство за себедоказване. Чудесен поетичен удар в носа!
  • Благодаря ти Лазарина това е печатна грешка!А всички нека знаят,че много съм щастлив от запознанството си с вас!!!
  • Хех* сладък, истинен стих...горките малчугани, на какво ги обричаме, когато не ги разбираме!?
  • Много житейски, близък и поучителен стих.
    Хубавоо е да си напомняме, че те още са деца.

    Поздрав и усмивка.
  • Поздрави за стиха, Вальо!!! Закачливо е!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...