Наказвай ме с любов
Ти само покажи, че имаш нужда
от нежност и от топлина...
Макар за теб все още чужда -
припалвам си последната искра.
И моята душа нерядко страда,
но твойта болка, знам, ще побере,
кръвта във мен е още млада
и с теб сме от различни светове...
Но щом на моята земя пристигнеш,
очите ти широки ще искрят,
нирваната, която ще постигнеш,
мехлем ще е за новия ни път...
С очите мои щом като погледнеш,
живот във камъка ще въплътиш -
във този свят ще искаш да останеш
и всякаква цена ще заплатиш...
Тогава ще те видя благодарен
любовния ми еликсир отпил,
от погледа ти жаден, лъчезарен
ще зная, че си победил...
Затуй, че болката от теб откъснах
спечелих ти сърцето и ума,
затуй, усмивката ти дето върнах -
с любов наказвай ме сега...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Георгиева Все права защищены
